четвъртък, 1 юли 2010 г.

ЮЛСКО УТРО

ТОВА Е МОЯ ПОЗДРАВ ЗА ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ




Там аз бях в едно юлско утро
Търсещ любов
Със силата
на настъпващия ден
и на красивото слънце

Под звуците
на първата птича песен
си тръгнах за дома.
Заедно с бурята
и с нощта зад мен
и по моят Път.

С деня дойде и решението
Ще продължавам да търся теб.


Търсих любовта
На най-необичайните места
Не оставих камък
непреобърнат.
Трябваше да се вгледам
в над хиляди лица.
Но никой не почувства
Огънят, който гореше

в сърцето ми,
в съзнанието ми,
в душата ми.


Там аз бях в едно юлско утро
Бях търсил любов
Със силата
на настъпващия ден
и на красивото слънце.

Под звуците
на първата птича песен
си тръгнах за дома.
Заедно с бурята
и с нощта зад мен
о, да, по моят Път.

вторник, 11 май 2010 г.

ЧУВАЛИ ЛИ СТЕ ЗА АЛФА ЛЪЧИТЕ НА ЧОВЕШКИЯ МОЗЪК

Alpha ли? Че какво е това животно?
 
Posted by Picasa

Замисляли ли сте се някога:
Защо около знаменитостите и рок-звездидте винаги се трупат множество поклонници?

Защо хората стават знаменити?

Защо някои жени считат някои мъже за съвършено неотразими, даже ако нямат душа за един грош, нито пък блестят с някакъв интелект?

Защо, ако образувате група от 10 души, непознаващи се един друг, скоро в тази група се появява лидер, на когото ще се подчиняват всички останали в групата?

Защо всички искат да работят с хората, които във вашата компания са достигнали най-високи печалби?

Защо такива хора могат да се захванат с всякаква работа и вече след няколко седмици или месеца почти без усилие (или с минимални усилия)достигат максимален ефект?

И, най-главното – готов ли сте да ви следват други хора?

И въпреки, че след броени минути ще научите отговорът на тези въпроси, ще ви се наложи да изминете определен път, за да можете да се наслаждавате на преимуществата, които носи това положение.

И така, отговорите на горните въпроси лежат в плоскостта на човешката психология и ние трябва да започнем именно с това.

Това, което сега искам да споделя с вас, съставлява основата на човешкото привличане...

И така, знайте:
Влечението не е резултат на нашия свободен избор
Това е биологически/инстинктивен механизъм, който в продължение на милиони години е позволявал на човека да оцелява и всички го използват несъзнателно.... до момента в който започнат специално да изучават тази тема.

Хората по своята природа могат да живеят и преуспяват само в социални групи. Те следват лидера, докато не придобият достатъчно опит и знания, който да им позволи сами да предявят претенции за мястото на лидера в своята група – или да организират нова група.

Това е инстинкт за оцеляване, заложен във всеки от нас.

Погледнете хората отстрани. Хората не могат да живеят единично, за това сформират семейства и встъпват в група с хора, на които могат да се доверяват.

А сега, нека да направим кратка екскурзия в историята. В качеството на лидер, във всяка първобитнообщинна група хора или семейство (нека го назовем „алфа”), обикновено е заставал най-силния и влиятелен както във физически, така и в интелектуален план.

Едно от неговите най-важни задължения е било защитата на групата, а като благодарност за това другите членове на групата му се отплащали и подчинявали.

По този начин човекът е осигурявал на себе си по-дълъг живот и успявал да се обзаведе и с потомство, предавайки на следващите потколения тези важни правила за оцеляване.

Този инстинкт присъства и се използва и в съвременния свят, само,че значимостта на лидера вече се изразява не толкова с неговата физическа сила, колкото, например с деловата му хватка, социализацията, финансовото благополучие, образоваността.

И успоредно с това ние както преди намираме другите хора привлекателни или непривлекателни в зависимост от това, каква е тяхната значимост, тъй като ние сами придобиваме частичка от тяхната „значимост” по асоциативен принцип.

Да вземем за пример някоя знаменитост и нейното обкръжение.

Хората, обкръжаващи известният човек, сами придобиват, благодарение на общуването си с него някакъв социален статус, което ги прави по-притегателни. Считат ги за значителни и привлекателни за другите хора, които са извън пределите на тази група, но биха искали да попаднат в тази среда.

От това можем да извлечем два важни извода:

1. Хората изпитват подсъзнателно влечение към хора, демонстриращи лидерски способности и имащи голям авторитет.
2. Ако вие искате да се реализирате като организатор на група, то вие сте длъжни да се научите да предавате тези качества, тоест, да станете лидер, който може да помогне на другите да станат лидери.

Ако ваш дистрибутор и/или нов партньор не притежават качествата на Лидер, ще им се наложи да се понапрегнат, за да могат в крайна сметка да развият в себе си необходимите навици.

Този процес по-скоро ще се проточи години до тогава, докато не се сдобият с този ефект случайно – или не се появи някой, който да сподели с тях знанията, които да им помогнат да станат Алфи осъзнато.

И така, когато става въпрос за МЛМ и спонсорство, вие сте длътни да получите едно откровение – ако, разбира се не сте го получили по-рано....
Хората не се привличат от бизнеса, хората се привличат от ВАС
В действителност, в нашето общество има три вида хора – „алфи”, „потенциални алфи” и „бети”.

Също така може да бъдат наречени „състояли се лидери”, „потенциални лидери” и „последователи”. Всяка категория си има своите преимущества и особености или отсъствие на такива.

Към настоящия момент вие към коя от тези три категории се отнасяте? Има един много прост способ за проверка – може и да не е много научен, но от това не става по-малко ефективен.

Когато следващият път се окажете в обществото и срещнете с погледа си лице от противоположния пол, обърнете внимание на това, кой от вас първи ще отклони погледа си. Вие или другия човек?
• Ако вие сте отклонили първи поглед, то вие сте, преди всичко тип „бета” или с наклон към потенциална „алфа”.
• Ако вие сте продължили да гледате човекът докато той отклони поглед в страни – вие сте с голяма степен на вероятност „алфа”.

А сега запитайте себе си, грижа ли ви е какво си е помислил за вас този човек. Само си отговорете честно. Интересно ли ви беше да узнаете какво си мисли за вас? Безпокоеше ли ви как ще ви оценят?

Ако отговорът ви е да, то вие принадлежите към тип „бета” или „потенциална алфа”

Има още един интересен факт....

Това, в коя група сега се намирате, не зависи в никаква степен от вашият опит, длъжност и каквото и да е в този дух... Това зависи от вашата МЕНТАЛНОСТ – вътрешно състояние, което никой не ви предава отнякъде отвън. Това, в коя група се намирата, отразява вашето вътрешно възприемане на самия себе си. Вие и само вие решавате в коя категория да принадлежите.
Обществото или ще се съгласи с вас и ще застане зад вашето решение, или ще ви уличи в това, че „лъжете” – в зависимост от това, доколко вашето поведение се съгласува с вашата представа за себе си. Това се нарича вашата „първооснова” или „състояние на ума” или вашето „настройка на ума”.
С вярата не може да се лъже. Вие не можете да лицемерите или играете като в театър. Вие или действително вярвате в своите способности, или не.

Започвайки работа върху себе си, отначало ще се чувствате като че се преструвате, когато започнете да укрепвате новата си самопредстава. Възможно е даже истинските алфи да се опитат да ви поразтърсят, усещайки, че още не сте напълно уверен в себе си....
КЛЮЧОВАТА ДУМА ТУК Е ОЩЕ!!! Това е процес. Има такава поговорка:”Преструвай се, докато сам не повярваш”. Но да се преструваш, не винаги означава да лъжеш. Това просто означава, че на вас ви се налага още да преодолявате себе си, за да се извисите от „последовател” до „потенциален лидер”, а след това и до реален Лидер.

Вашите приятели, членовете на семейството, колеги, непременно ще ви изпитват в движението ви по този път. В работното обкръжение винаги възниква враждебност, когато редови изпълнител започне да се превръща в лидер, стремейки се да заеме лидерска позиция.
Борбата с вашата предишна представа за себе си и опитът да се държите не както обикновено сте го правили до сега е нещо плашещо, което, обаче носи удивителни награди на финала. Повишаването на вашата значимост в очите на обкръжаващите ви и мъжеството да преминете от едната група в другата – в действителност в това е цялата същност на личностното израстване.

ВСЕКИ лидер е започнал от тази точка и вие трябва да знаете това
РОЛЯТА НА ВЯРАТА
Вярата винаги предшества резултата.
Вярата води към определено поведение и постъпки. В началото това поведение ще ви се струва доста несвойствено за вас, но с малко упорство (а може би и частичка инат), търпение и позитивно настроение, и вие се превръщате в човек от този тип, който вие необходим за да постигнете желаните резултати.

ВРЪЗКАТА С МУЛТИЛЕВЪЛ МАРКЕТИНГА, МЛМ

Вашата цел в МЛМ е да станете това, което аз наричам „Алфа лидер в МЛМ”

Пример за „алфа” може да бъде успешният лидер, който е настроен за просперитет и изобилие, когото с готовност следват останалите.

Пример за „потенциален алфа” – някой, който си е поставил за цел да прояви своите лидерски способности. Преди да постигнат този съществен резултат, на хората от този тип се налага да поработят за това.
• Те са започнали да тренират своите дистрибутори и да им дават указания;
• Те са започнали да водят телефонни разговори с клиентите с по-уверен тон;
• Те са започнали да организират трейнинги и да канят на тях гости;
• Те приемат като лична отговорност своето придвижване в качеството на топ-лидери в своята МЛМ компания;
• И, разбира се, тяхната лична самооценка е започнала забележимо да се повишава.

КАКВО СА „БЕТИТЕ”
А сега нека да поговорим за третата, най-многочислена група – за „бетите”. Те обикновено нямат много знания и опит, които да предадат на другите, за това те се присъединяват към хора, притежаващи тези качества, с надеждата да приемат нещо от тях.
В същност, те не са уверени в себе си или просто изпитват неловкост при мисълта за това, че биха могли да станат лидери. Обикновено техният живот представлява „реакция” на събитията, в същото време, в което други хора диктуват свои правила и формират реалността.
Още една важна особеност за „бетите” – при тях винаги и за всичко е виновен някой друг.

Основната разлика между „потенциалните алфи” и „бетите” се състои в това, че в първите има визия, смелост и желание да рискуват и поемат отговорности. Ако вие не сте в състояние да преодолявате трудности, как може да очаквате, че другите ще ви следват? В тази връзка следва да отбележим два важни момента:

Първо – Нито един човек не може да мине без други хора и по тази причина всеки един е длъжен в началото да следва лидера си, преди да се научи сам да лидерства. На мене ми отне години за да се превърна от „бета” в „потенциална алфа”, а след това – в „алфа” поради това, че пред очите ми нямаше пример, който да следвам и още повече, нямаше системата, която ще ви представя.

Второ - Вашата цел – да станете „алфа” във всички области на живота и, разбира се, преди всичко в бизнеса. „Алфи” – това са такива хора, на които другите искат да започнат да приличат. Това са лидери. Те са търсени, тях се стремят да ги следват. Те са привлекателни за другите и успехът им се отдава леко.

Ето 10 лични качества, общи за всички „алфи”:

1. Лидерите обладават природен „магнетизъм”, доколкото излъчват увереност и не я губят даже тогава, когато ги критикуват.
2. Те точно знаят какво искат и съсредоточават своите усилия за постигане на своите цели.
3. Принципите им са толкова твърди, че обкръжаващите ги се „потапят” в тяхната реалност. Всичко, което те правят, е подчинено на правилата, продиктувани от тази реалност и определящо кое може и кое не трябва да се прави. Имат доволно много правила, които трябва да спазвате, оказвайки се редом с тях.
4. Те са честни със себе си и не понасят неуважения към своята личност; те винаги отговарят на това негативно – като правило, игнорирайки човека, който не ги уважава или даже напълно зачерквайки го от своя живот.
Вие някога забелязвали ли сте как Доналд Тръмп отговаря на въпрос, демонстриращ неуважение към него? Той въобще не отговаря. Точка. Той или игнорира питащият, или отговаря на онзи въпрос, който, както той счита, са били длъжни да му зададат вместо този.
5. Такива хора могат да предадат на другите много ценности.
6. Те искрено обичат себе си.
7. Те обичат и защитават тези, които са значими за тях.
8. Те винаги излъчват позитивна енергия и оптимизъм.
9. Те се уважават, грижат се за своето тяло, обличат се с вкус и водят здравословен начин на живот.
10. Те правят това, което болшинството хора предпочитат да не правят

Лидер под чието ръководство е група от десет - хиляда души – това е „алфа”.

Младеж, който знае как да завоюва най-добрите девойки – това е „алфа”.

Жената, на която вие се възхищавате, облечена стилно, достойно и модно – това е „алфа”.

Мъжът във Ферарито, спиращ срещу вас на светофара – това е „алфа”.

Свещенникът във вашата църква – това е „алфа”.

Жената, даваща прием, на който всеки би искал да присъства – това е „алфа”.

За МЛМ: „алфа”, това е човек, който без особени усилия става спонсор на другите. Човек, към който постоянно се присъединяват в първа линия нови партньори.

Разликата между „алфите” и „бетите” е огромна – в начина на живот, в доходите, в социалното обкръжение, възможностите, уважението и възхищението, което им оказват.

Как да станете Алфа? Научете за това от курса Alpha Networker - вече достъпен и за такива като нас - http://navilim.isifedu.com/user/create (линкът е за тези, които не са част от екипа ISIF България).


Неофициален превод от Хенрих Ердман
С редакцията на Иван Миланов

сряда, 7 април 2010 г.

БИЛ КЛИНТЪН ЗА МЛМ

ПРЕДИ ДА КАЖЕМ КАКВОТО И ДА Е ЗА МУЛТИЛЕВЪЛ МАРКЕТИНГА И ЗА МЕЖДУНАРОДНОТО УЧИЛИЩЕ ЗА ИНВЕСТИЦИИ И ФИНАНСИ ПРЕДЛАГАМ ДА ЧУЕМ ИЗКАЗВАНЕТО НА БИЛ КЛИНТЪН ПО ТОЗИ ВЪПРОС

1.      



НАШИТЕ УЧИТЕЛИ







































     
I


вторник, 16 март 2010 г.

С КАКВО МЛМ КОМПАНИЯ СЕ ОТЛИЧАВА ОТ ПИРАМИДА?


КАКВО Е ТОВА?



Пирамидата –  това е едно понятие, което от най-устойчивата фигура в природата, се превърна в нарицателно име, в смисъл на финансов фалшификат в големи размери. А като се замисли човек, ще види, че това не е така. Пирамидата си е пирамида откъдето и да я погледнеш. И няма нищо общо с финансовите измамници. Да не говорим, че всяка иерархическа структура е също пирамидална. Въпреки всичко, когато провеждам беседи, свързани с МултиЛевъл Маркетинг (МЛМ), най-често задаваният въпрос е: "Това да не е пирамида?" По тази причина и с безценната помощ на моя партньор Димитър Георгиев от гр. Разград написахме тези няколко реда. В същност част от тях са превод от статия с подобно име, към която съм добавил и няколко мои реда.
При проучване на въпроса дали някоя компания е МЛМ или фалшива финансова пирамида, преди всичко трябва да проверите как стои въпросът с нейната законност. Ако нещата не са в ред - просто не си губете времето с нея.
Второ и не по-малко важно е, да си изясните за сметка на какво ще получавате пари.
МЛМ, за разлика от „пирамидите”, е разрешен вид търговска дейност, призната в повечето страни в света. „Пирамидите” са нелегални и забранени със закон във всички цивилизовани страни. На сайта www.mlmlegal.com можете  да се запознаете с последствията за организаторите и участниците в такива проекти в САЩ. Етичните принципи на МЛМ не предизвикват никакви съмнения, докато, основен принцип на „пирамидите” е „измами ближния”.

КАКВО Е ОБЩОТО
Важен е въпросът какво е това, което прави фалшивите финансови пирамиди така трудно откриваеми? По какво си приличат с МЛМ компаниите? Оказва се, че МЛМ, и  „пирамидите” имат едно и само едно общо свойство – те използват един и същ принцип – на верижната реакция. 
В повечето случаи това като че ли е достатъчно, за да се прикрият успешно и измамят непосветените. За това ние решихме да напишем тези няколко реда, в които да посочим кои са основните признаци, по които всеки може да определи дали една компания е истинка МЛМ или фалшива финансова пирамида.

КАКВИ СА РАЗЛИЧИЯТА МЕЖДУ МЛМ КОМПАНИИТЕ И ФАЛШИВИТЕ ФИНАНСОВИ ПИРАМИДИ

1. Основното различие на МЛМ от „пирамидата” се заключава в това, че МЛМ използва горепосоченият принцип на верижната реакция за обезпечаване на информационния обхват на пазара.
2.  За разлика от МЛМ, „пирамидата” използва мрежата не за разпространение на стоки или услуги, а за получаване на пари от регистрационните вноски на участниците.
3. За „пирамидата се явява характерен механизма, когато един участник получава, например по 50% от внесената от другите, привлечени от него, участници сума, а останалите 50% са за компанията. Същото е и в МЛМ. „Дребната” разлика е, че в МЛМ вие закупувате уникална продукция, за която получавате съответното възнаграждение от фирмата, а в „пирамидата”, давайки пари (за регистрационна вноска например) вие получавате само надеждата някога да си ги върнете и обещание да спечелите още в бъдеще.
4. Ако за вашите пари не ви предлагат стока или услуга, а дават право да каните други наивници в тази система, предлагайки им по този начин да печелят, или ако ви издават някакъв документ (сертификат, акция, свидетелство за благотворителна вноска и т.н.), който няма стойност равна на исканите пари, знайте, че това, с огромна вероятност, е една от формите, забранени в целия свят – финансова пирамида. Ако парите Ви не са паднали от небето, по-добре не ги рискувайте в подобна система.
5. Следващата разлика се заключава в това, че в МЛМ се извършва не завербуване на хора, а спонсориране. Спонсорирането, това е помощ на своя партньор да започне своят бизнес. Това е обучение, това е реална финансова подкрепа, това е приятелство. В „пирамидите” като правило от самото начало целта е измама.
6. Друга съществена разлика е, че в „пирамидите” НИКОГА няма да научите къде сте в иерархичната стълбица. Те  нямат интерес от това по обясними причини – печелят само първите нива, останалите са „донори”, които си живеят с надеждата да спечелят. При МЛМ компанията не само знаете на кое ниво сте, но и имате данните и начини за комуникация както с вашия спонсор, така и с по-горните нива.
7. За разлика от „пирамидите” в мрежовия маркетинг продукцията (стока или услуга) ще се продава и тогава, когато се прекрати потокът на нови хора в дистрибуторската мрежа.
8. В МЛМ компанията продукцията ще се продава по определената цена даже ако няма мрежа от дистрибутори.
9. Преди да подпишете договор, желателно е да получите информация за компанията. Постарайте се:
- Да получите максимална информация за компанията. Обърнете внимание на това колко години компанията работи на пазара, в колко страни, броят на дистрибуторите, обемът на продажбите.
- Да получите от човека, който Ви препоръчва бизнесът разрешение да се свържете с други дистрибутори. Опитайте се при беседа да узнаете колкото се може повече за компанията.
- Посетете делови срещи, на които се провежда обучение на дистрибуторите и се представят деловите възможности на съответната компания.
10. Моята колежка Емилия Борисова ми напомни за още една доста съществена разлика, а именно - в "посоката" на построяване на бизнеса - "Пирамидата" го строи отгоре надолу като горе са само тези, които са стояли там в началото. Триъгълникът на МЛМ компанията се строи отдолу нагоре, като всеки един от участниците в него може да построи своя структура, която може да бъде с пъти по-голяма от тази на неговия спонсор.
Ако искате повече информация по темата МЛМ, посететe моят  сайт http://sites.google.com/site/ivanmilanovsite/



Уважаеми колеги, за мен е важно вашето мнение - въпросът е един от най-често задаваните и всяко допълнение ще допринесе за допълването на темата. Така, че пишете и се не бойте.
(Без претенции за авторство, но с елемент на творчески допълнения и интерпретации:)



понеделник, 15 март 2010 г.

ЧЕТИВО ЗА РАЗМИСЪЛ

Преди известно време попаднах на една книга на Робърт Киосаки. Името не ми говореше нищо. И както се случва в живота, това нищо не значещо за мен име и неговата книга преобърнаха много от представите ми за живота. Що за идеи има този човек. Започнах да осъзнавам някои истини. Болезнени. Започнах да разбирам, че съм посветил голяма част от живота си на идеи и клишета, наследени от моите родители. Там изпратих и дъщеря си .... Впрочем ще си позволя да копирам нещо по този въпрос от първата негова книга, която прочетох. Вижте и коментирайте. Какво мислите по въпроса?


Ето една интересна гледна точка на Робърт Кийосаки, а именно, че най-заетите и ангажирани хора са най-мързеливи… 
Заетите хора често са най-мързеливите. Всички сме чували историята за бизнесмена, който работел здраво. Работел здраво, за да осигури добре съпругата и децата си. Прекарвал часове наред в офиса си и си носел работа у дома за уикендите. Един ден се прибрал и намерил къщата празна. Съпругата му си заминала заедно с децата. Той знаел, че със съпругата си имат проблеми, но вместо да положи усилия, за да заздрави връзката им, той продължавал да отдава всичкото си време и сили на работата. Случилото се го объркало толкова, че той вече не бил в състояние да работи качествено и загубил и работата си.
Днес срещам често хора, които са прекалено заети, за да се погрижат за богатството си. Други пък са прекалено заети, за да се погрижат за здравето си. Причината е една и съща. Те са заети и се грижат да си останат заети, за да избягват нещо, което не желаят да погледнат в лицето. Не е нужно да им го казва никой. Дълбоко в себе си те го знаят. И ако им го кажете, те реагират често с гняв или раздразнение.
Ако не са заети с работата или с децата си, често са заети с гледане не телевизия, с риболов, играят голф или ходят по магазините. Но въпреки всичко дълбоко в себе си чувстват, че избягват нещо важно. Това е най-разпространената форма на мързел. Мързел, прикрит под непрестанна заетост.
Какво тогава е лекарството срещу мързела? Лекарството е малко алчност.
Повечето от нас са възпитани да смятат, че алчността или желанието са нещо лошо. “Алчните хора са лоши хора” – повтаряше майка ми. Всички обаче крием в себе си копнеж да имаме хубави неща, нови или вълнуващи неща. И за да държат под контрол това желание, родителите често го потискат със създаване на чувство за вина.
- Мислиш само за себе си. Не знаеш ли, че имаш братя и сестри? Този бе един от любимите похвати на мама.
- Какво искаш да ти купя? – Това пък беше баща ми. – Да не мис лиш, че сме направени от пари? Или смяташ, че парите растат по дърветата? Ние не сме богати, както знаеш.
В подобни случаи най-вече ме впечатляваха не думите, а гневът, който ги съпровождаше.
Използваше се и следната тактика;
- Аз си жертвам живота, за да ти купя нещо. Купувам ти го, защото аз самият като дете никога не съм имал всички тези предимства.
Имам един съсед, който е в много тежко финансово състояние, но не може да си прибере колата в гаража, тъй като той е пълен с играчки за децата му. Тези глезльовци имат всичко, което пожелаят.
Не искам да разберат какво е да искаш нещо, а да не можеш да го получиш – повтаря всекидневно съседът. Не е заделил нищо нито за обучението им, нито за своето пенсиониране, но децата му притежават всички възможни играчки. Неотдавна се сдоби с нова кредитна карта и заведе децата си да посетят Лас Вегас.
Правя го за малките – заяви с мъченически тон той.
Богатият татко забраняваше да се произнасят думите: “Не мога да си го позволя.” А вкъщи чувах само тях. Вместо това богатият татко изискваше децата му да си задават въпроса: “Как мога да си го позволя?” Твърдеше, че изказването: “Не мога да си го позволя” затваря съзнанието. То не трябва да мисли повече. “Как мога да си го позволя?” обаче отваря ума. Принуждава го да мисли и да търси отговори.
Но най-вече смяташе, че думите “Не мога да си го позволя” са лъжа. И човешкият дух го знае.
- Духът на човека е много, много мощен – обичаше да казва той. – Той знае, че може да направи всичко.
Мързелът на ума, който твърди: “Не мога да си го позволя”, предизвиква изгубването на война вътре в нас. Духът се ядосва и мързеливият ум трябва да защитава тази лъжа. Духът крещи:
Хайде, да вървим в спортната зала и да потренираме. А мързеливият ум отвръща:
0, днес имах наистина много работа и съм уморен. Човешкият дух заявява:
Писна ми да живея в мизерия. Хайде да забогатеем. На което мързеливият ум отговаря:
- Богатите са алчни. Освен това разправиите са прекалено големи. И е рисковано. Може да загубя пари. И без всичко това вече работя прекалено много. На работа ме претрупват със задачи. Виж само колко работа ме чака тази вечер. Шефът иска да я приключа до сутринта.
“Не мога да си го позволя” поражда също така тъга. Чувство за безпомощност, което води до обезверяване и дори до депресия. Или апатия. “Как мога да си го позволя?” отваря вратата към възможностите, възбудата и мечтите. Затова богатият татко не се вълнуваше от това, което искахме да купим, а от създаването на творчески ум и динамичен дух с “Как мога да си го позволя?”.
Рядко даваше нещо на Майк или на мен, но задължително питаше:
- Как можеше да си го позволите?
Тук се включваше и колежът, за който си плащахме сами. Той не се интересуваше от целта, а от процеса за постигане на целта, на това искаше да ни научи.
Проблемът, който усещам днес, е че милиони хора се чувстват виновни заради своята алчност. Това е стара настройка от детството им. Желанието да имат най-хубавите неща, които предлага животът. У повечето хора на подсъзнателно ниво е създаден стереотип, който ги кара да казват: “Не мога да имам това.” Или пък: “Не мога да си го позволя.”
Решението ми да се измъкна от омагьосаната въртележка на плъховете бе изразено само с един въпрос:
- Как мога да си позволя да не работя никога повече?
И умът ми започна да предлага отговори и решения. Най-трудното беше да се преборя с догмата на биологичните ми родители, “Не можем да си го позволим”, или “Престани да мислиш само за себе си”. Имаше още много подобни твърдения, чиято цел бе да създадат в мен чувство за вина и в резултат да потиснат алчността ми.
И така, как да се преборим с мързела? Отговорът е: с малко алчност. Да вземем играта “Какво ще ми донесе това?” Човекът пита:
- Какво ще ми донесат здравето, сексапилът и хубавата външност? Или:
- Какъв би бил животът ми, ако не трябва да работя никога повече?
Или пък:
- Какво бих правил, ако имах всички пари, от които се нуждая? Без малко алчност, няма желание за притежание на нещо по-добро,
нито прогрес. Светът прогресира, тъй като всички желаем по-добър живот. Новите изобретения се правят, защото желаем нещо по-добро. Ходим на училище и залягаме в учението, защото искаме нещо по-добро. Затова винаги, когато усетите, че избягвате нещо, което би трябвало да направите, просто си задайте въпроса: “Какво ще ми донесе това?”
Бъдете малко алчни. Това е най-доброто лекарство срещу мързел. Спомнете си какво каза Майкъл Дъглас във филма “Уолстрийт”: “Алчността е добро нещо”. Прекалената алчност обаче, както и всичко прекалено, не е добро качество.
Богатият татко го изричаше по друг начин:
- Чувството за вина е по-лошо от алчността. Тъй като вината ли шава тялото от неговата душа.
А според мен Елинор Рузвелт го е казал най-добре:
- Правете това, което усещате в сърцето си, че е правилно… така или иначе ще бъдете критикувани. Ще ви заклеймят, ако го направите, и ще ви заклеймят, ако не го направите.
Източник: Робърт Кийосаки«Богат татко, беден татко. Уроците за парите, на които богатите учат децата си, а бедните и средната класа – не»
ДАНО ДА ВИ Е СТИГНАЛО ТЪРПЕНИЕТО
А АКО ВИ Е БИЛО И ИНТЕРЕСНО...ТОВА Е ЛИНК ОТ КОЙТО МОЖЕТЕ ДА СИ ИЗТЕГЛИТЕ КНИГАТА БЕЗПЛАТНО. НО ВНИМАВАЙТЕ - ИМА СПОСОБНОСТТА ДА КАРА ДА СЕ ЗАМИСЛИШ. ОСОБЕНО АКО ВЕЧЕ ИМАШ НЯКАКЪВ ЖИЗНЕН ОПИТ!!! 
В СЛЕДВАЩАТА ПУБЛИКАЦИЯ ЩЕ ПОНАПИША И ЗА МЛМ - КАК СТИГНАХ ДО НЕГО И КАКВО ПРАВИМ








































петък, 15 януари 2010 г.

НАЧАЛОТО


Доста се чудих дали да поставя тази снимка. Все пак го направих. Защото тя чудесно илюстрира как се чуствах преди няколко години.
Малко факти:
- по това време работех в Министерството на отбраната като директор на водеща дирекция. Това ми се случваше за втори път, само, че когато я напусках за да отида на работа в Брюксел беше най-добрата дирекция, екипът беше невероятен, хората - професионалисти. При завръщането си заварих ... развалина. За две години моят приемник (когото бях лично подготвял) беше успял да я съсипе. Не му издържа ценностната система и се поддаде на примамливите преимущества, които му даваше властта. Не успях да я вдигна на крака - оказа се по-лесно да създадеш нещо ново отколкото да възстановиш нанесените поражения. Това ме унищожаваше.
        - в министерството имах нов заместник-министър - единадесетият ми. Дама. Амбициозна, трудолюбива, честолюбива, властна. Добър експерт. Като политик - .... въздържам се - трудно е да намеря подходящите слова без да нараня. Резултатът - постоянни опити от нейна страна подмолно и зад гърба ми да ми навреди. И до ден днешен тя не разбра защо не успя. Ако случайно попадне на този блог ще разбере - две прости причини: бях професионалист (като експерт и като мениджър) и втората - уважавах хората независимо от тяхното ниво. След 15-на години в една система те прекрасно те оценяват - от чистачката до министъра. И те информират - за всичко, което някой се опитва да направи зад гърба ти.
       - бях постигнал преследваната малко повече от десетилетие цел - бяхме вече член на НАТО. Станахме и член на ЕС. Тоест - влизахме в рутинното ежедневие на всички останали страни-членки. Малко скучно за човек, който е водил безмилостни битки със старото мислене.
       - семейното положение - сложно, натрупваните много години проблеми ескалираха.

Оставаха ми по-малко от 3 години до достигане на пределна възраст за напускане на армията. Получих назначение като Военен и военновъздушен аташе в САЩ. За някои - мечта и достоен край на една кариера. Аз гледах на това по малко по-различен начин след два мандата в чужбина. Не исках да се върна след третия и да бъда изпратен да си търся работа някъде като военен пенсионер.

Реших друго. Не зная дали бях прав. Зная само, че не исках да съм пазач на бариера или продавач на сергия, както се случи с редица мои бивши колеги. Исках също да се опитам докато притежавам хъс и енергия да се интегрирам в гражданското общество. По тази причина реших - уволнявам се. И го направих.
Сега ви е ясно коя от трите скали на снимката бях.

Ако Ви е интересно - ще прочетете какво се случи след това в следващата публикация "Адаптация".
Не се притеснявайте да пишете мненията си. Не е необходимо да се идентифицирате. По-важното е да бъдете искрени.

АДАПТАЦИЯ


Започна да ми става навик да илюстрирам ситуацията със снимка . Но тя по моему правдиво изразява състоянието на повечето военнослужещи в момента на тяхното напускане на сигурното крило на социалната система, наречена Въоръжени сили (защото освен всичко друго тя си е и такава).
Е, има и малка доза страх - какво ли ще е отвън! Защото не е тайна - военослужещите за разлика от полицаите бяха и все още са откъснати в значителна степен от гражданското общество. В това отношение има какво да се научим от зрелите демокрации. Но това е друга тема.

Получих примамливо бизнес предложение, което в значителна степен подпомогна решението ми да се откажа от назначение в САЩ - да стана изпълнителен директор на едно величие в близкото минало - небезизвестната за мнозина компания Тексим АД. Страхотно! По татьово време си беше направо държава в държавата. Като се има предвид и факта, че имах нещо да "ремонтирам" по себе си, което струваше доста средства, реших да се "хвърля" във водите на неизвестното.
Мажоритарният собственик на компанията съвсем скоро се беше завърнал от Германия с намерението да инвестира големи суми и развие сериозен бизнес в България. Грандиозен коктейл на който и аз присъствах ознаменува посещението на руска делегация с програма за строителство на жилища за бивши военослужещи от Афганистан на стойност над 1млрд$. Поредица от интервюта, последвали коктейла, предложение със солидна, доста по-сериозна от тази на аташе в САЩ заплата и ето ме готов за старт в гражданското общество.
Зареден с енергия, с пълна пара започнах да реновирам структурата на компанията - схеми, планове, политика, договори, диаманти от Африка, нефт от Русия, представител в Русия, разкриване на компании пак там, поемане на ангажименти - политически и финансови от собственика, поредица от посещения в Сърбия, включване в приватизацията на тази страна....
Това бяха само част от грандиозните действия. Липсваше само едно - парите, с които собственикът се върна от Германия. Не може човекът да се споразумее със съсобствениците - германски американци - как да разделят дяловете си на тамошната компания. Разбираемо е - дай да помогнем сега, а пък като стане - парите идват. И помагахме - всички с малки изключения. Негови стари съратници от преди промените ипотекираха апартаменти и имоти, сключваха заеми, други новодошли като мене също помагаха кой с каквото може. Месец, два, пет - а парите все не идваха.
Брей, лоша работа. Няма приходи, само заеми и изпълнителния директор следва да е лицето. А иначе продължаваме да търсим - палати за офиси в най-реномираните квартали на София, къщи във Франция, Тулуза и т.н.
Постепенно започна натрупване на факти, анализът на които показваше сериозно разминаване на думи с дела. Еднолично натрупаните дългове "на дребно" от собственика наближаваха милион. Руснаците чакаха да започнем да действаме. Сърбите спряха приватизацията на осем града и също чакаха да започнем да осъществяваме поетите ангажименти, хората които помагаха започваха да си търсят парите. Реших - провеждам разговор със собственика - резултатът - твърдо изразена позиция от негова страна, че всичко е временно и само да намерим 250 000 евро и сме стартирали заплащането на адвокатите му и освобождаване на парите. В този момент мой познат поиска настойчиво среща с мен. На разговора узнах, че има нужда от строителен инженер, когото да назначи като Технически директор в своята фирма, да се проведат преговори с американска компания и при сключване на договор - да се сформира екип за работа на един от нейните обекти. Готово - взехме соломоновско решение със собственика на настоящата компания - отивам там да помогна, но си запазвам длъжността и заплатата при него. Нали всеки момент се очаква развръзката. А в тази фирмичка ...

Назначен съм с изпитателен срок по моя молба, за да мога да напусна, ако се наложи. Разбира се, обясних на моя познат как стоят работите и че съм поел ангажимент пред собственика на компанията в която съм в момента. Представен съм пред малкия екип на фирмата - технически директор, бивш представител на Министерството на отбраната в НАТО и т.н. с всички екстри. Брей, голяма работа съм бил. Прочитам договора си и хоп - първа изненада - не съм назначен за технически директор, а за началник на технически отдел. Я да прочета по-внимателно и хоп - малко по-надолу ме чака втората изненада - подчинен съм на търговския директор. Чета заплатата - трета изненада - не е тази, за която се договорихме. Олеле. Спешен разговор - то не било точно така. Нищо, че пишело така. Сега няма как - навсякъде се плаща по-малко от реалното. Допълнителното се дава на ръка. Нали разбираш... А си подчинен на търговския директор защото той е един от собствениците. Няма как. Нали разбираш? Да, започвам да разбирам и си запазвам резервите.

Нивото на инженерния персонал е трагично - общата им култура е на поразително н... равнище - не могат едно писмо да напишат. Нямам предвид само правописните грешки. Въобще - пълна трагедия. Леле мале, какъв материал. Започвам да си водя записки - много са нещата, които могат само с малко усилия да се поправят - фирмата е АД само, че с аморфна структура. Няма отдели, няма отговорности, всеки прави всичко и съответно отговаря за .. всичко/нищо. Персоналът прави каквото му се каже. Въобще - семеен феодализъм. Търговският директор живее на сем. начала с мажоритарния собственик - правиш каквото ти нареди, иначе.... Де факто - семейна фирма с фирмен знак АД. Мениджмънта - почти нулев. Всичко се прави в последната минута, вкл. и неща за които е известно от мноого време. Записвам си акуратно в продължение на няколко месеца и правя предложение на изпълнителния директор. Резултатът? Люто обиден търговски директор. След няколко дни - обяснение от собственика, по-добре е да се занимаваш само с дейностите по обекта. Те нещата не са точно така, ама ти не знаеш.

Настъпи времето на действие по договора с американците - резултатите: успешно приключане и подписване на договора, подготовка и развръщане на полеви офиси в съответствие с него, назначаване на дл. лица, сформиране и изграждане на екип. Сглобяване на екипа по моите изисквания. След няколко месеца съвместна работа бяха като часовници - всеки си знае работата, мениджмънта - на ниво, аз като ръководител на проекта имам работа мах 1-2 дни в седмицата. Супер. След шест месемен престой разбрах главното за себе си - мениджмента си е такъв независимо в каква среда го правиш. Няма военен, няма граждански мениджмент. Значи от професионална гледна точка нещата са ок.

Само, че шило в торба не стои. Започна да ми става скучно, да ме овладява рутината - всяка седмица оперативка, среща с американците, обяд с този или онзи, една две срещи с някои от ръководството и това е. Няма предизвикателства. Реших да проведа разговор със собственика - по-добре е да съм във фирмата - там ще има по-голяма полза от мене. А на обекта ще съм два дни  седмично - т.е. няма да абдикирам от задълженията си. Върнах се в София. Всичко е ок. Само, че няма какво да се прави. Мениджментът си е същият, никаква промяна, аз се правя, че не виждам и не ме интересува, гледам си работата ако ми се възложи такава и това е. Но моят стар враг рутината ме натиска - взе да ми харесва така. А аз си имам правило - почувствам ли рутината да ме овладява - търся промяна.
И я намерих. Какво направих и какви са резултатите - в следващата публикация.

ТАЙНАТА