С КАКВО МЛМ КОМПАНИЯ СЕ ОТЛИЧАВА ОТ ПИРАМИДА?

КАКВО Е ТОВА?

Пирамидата –  това е едно понятие, което от най-устойчивата фигура в природата, се превърна в нарицателно име, в смисъл на финансов фалшификат в големи размери. А като се замисли човек, ще види, че това не е така. Пирамидата си е пирамида откъдето и да я погледнеш. И няма нищо общо с финансовите измамници. Да не говорим, че всяка иерархическа структура е също пирамидална. Въпреки всичко, когато провеждам беседи, свързани с МултиЛевъл Маркетинг (МЛМ), най-често задаваният въпрос е: "Това да не е пирамида?" По тази причина и с безценната помощ на моя партньор Димитър Георгиев от гр. Разград написахме тези няколко реда. В същност част от тях са превод от статия с подобно име, към която съм добавил и няколко мои реда.

При проучване на въпроса дали някоя компания е МЛМ или фалшива финансова пирамида, преди всичко трябва да проверите как стои въпросът с нейната законност. Ако нещата не са в ред - просто не си губете времето с нея.

Второ и не по-малко важно е, да си изясните за сметка на какво ще получавате пари.

МЛМ, за разлика от „пирамидите”, е разрешен вид търговска дейност, призната в повечето страни в света. „Пирамидите” са нелегални и забранени със закон във всички цивилизовани страни. На сайта www.mlmlegal.com можете  да се запознаете с последствията за организаторите и участниците в такива проекти в САЩ. Етичните принципи на МЛМ не предизвикват никакви съмнения, докато, основен принцип на „пирамидите” е „измами ближния”.

КАКВО Е ОБЩОТО

Важен е въпросът какво е това, което прави фалшивите финансови пирамиди така трудно откриваеми? По какво си приличат с МЛМ компаниите? Оказва се, че МЛМ, и  „пирамидите” имат едно и само едно общо свойство – те използват един и същ принцип – на верижната реакция. 
В повечето случаи това като че ли е достатъчно, за да се прикрият успешно и измамят непосветените. За това ние решихме да напишем тези няколко реда, в които да посочим кои са основните признаци, по които всеки може да определи дали една компания е истинка МЛМ или фалшива финансова пирамида.

КАКВИ СА РАЗЛИЧИЯТА МЕЖДУ МЛМ КОМПАНИИТЕ И ФАЛШИВИТЕ ФИНАНСОВИ ПИРАМИДИ

1. Основното различие на МЛМ от „пирамидата” се заключава в това, че МЛМ използва горепосоченият принцип на верижната реакция за обезпечаване на информационния обхват на пазара.

2.  За разлика от МЛМ, „пирамидата” използва мрежата не за разпространение на стоки или услуги, а за получаване на пари от регистрационните вноски на участниците.

3. За „пирамидата се явява характерен механизма, когато един участник получава, например по 50% от внесената от другите, привлечени от него, участници сума, а останалите 50% са за компанията. Същото е и в МЛМ. „Дребната” разлика е, че в МЛМ вие закупувате уникална продукция, за която получавате съответното възнаграждение от фирмата, а в „пирамидата”, давайки пари (за регистрационна вноска например) вие получавате само надеждата някога да си ги върнете и обещание да спечелите още в бъдеще.

4. Ако за вашите пари не ви предлагат стока или услуга, а дават право да каните други наивници в тази система, предлагайки им по този начин да печелят, или ако ви издават някакъв документ (сертификат, акция, свидетелство за благотворителна вноска и т.н.), който няма стойност равна на исканите пари, знайте, че това, с огромна вероятност, е една от формите, забранени в целия свят – финансова пирамида. Ако парите Ви не са паднали от небето, по-добре не ги рискувайте в подобна система.

5. Следващата разлика се заключава в това, че в МЛМ се извършва не завербуване на хора, а спонсориране. Спонсорирането, това е помощ на своя партньор да започне своят бизнес. Това е обучение, това е реална финансова подкрепа, това е приятелство. В „пирамидите” като правило от самото начало целта е измама.

6. Друга съществена разлика е, че в „пирамидите” НИКОГА няма да научите къде сте в иерархичната стълбица. Те  нямат интерес от това по обясними причини – печелят само първите нива, останалите са „донори”, които си живеят с надеждата да спечелят. При МЛМ компанията не само знаете на кое ниво сте, но и имате данните и начини за комуникация както с вашия спонсор, така и с по-горните нива.

7. За разлика от „пирамидите” в мрежовия маркетинг продукцията (стока или услуга) ще се продава и тогава, когато се прекрати потокът на нови хора в дистрибуторската мрежа.

8. В МЛМ компанията продукцията ще се продава по определената цена даже ако няма мрежа от дистрибутори.

9. Преди да подпишете договор, желателно е да получите информация за компанията. Постарайте се:

- Да получите максимална информация за компанията. Обърнете внимание на това колко години компанията работи на пазара, в колко страни, броят на дистрибуторите, обемът на продажбите.

- Да получите от човека, който Ви препоръчва бизнесът разрешение да се свържете с други дистрибутори. Опитайте се при беседа да узнаете колкото се може повече за компанията.

- Посетете делови срещи, на които се провежда обучение на дистрибуторите и се представят деловите възможности на съответната компания.
10. Моята колежка Емилия Борисова ми напомни за още една доста съществена разлика, а именно - в "посоката" на построяване на бизнеса - "Пирамидата" го строи отгоре надолу като горе са само тези, които са стояли там в началото. Триъгълникът на МЛМ компанията се строи отдолу нагоре, като всеки един от участниците в него може да построи своя структура, която може да бъде с пъти по-голяма от тази на неговия спонсор.
Ако искате повече информация по темата МЛМ, посететe моят  сайт http://sites.google.com/site/ivanmilanovsite/



Уважаеми колеги, за мен е важно вашето мнение - въпросът е един от най-често задаваните и всяко допълнение ще допринесе за допълването на темата. Така, че пишете и се не бойте.
(Без претенции за авторство, но с елемент на творчески допълнения и интерпретации:)

ЧЕТИВО ЗА РАЗМИСЪЛ

Преди известно време попаднах на една книга на Робърт Киосаки. Името не ми говореше нищо. И както се случва в живота, това нищо не значещо за мен име и неговата книга преобърнаха много от представите ми за живота. Що за идеи има този човек. Започнах да осъзнавам някои истини. Болезнени. Започнах да разбирам, че съм посветил голяма част от живота си на идеи и клишета, наследени от моите родители. Там изпратих и дъщеря си .... Впрочем ще си позволя да копирам нещо по този въпрос от първата негова книга, която прочетох. Вижте и коментирайте. Какво мислите по въпроса?

Ето една интересна гледна точка на Робърт Кийосаки, а именно, че най-заетите и ангажирани хора са най-мързеливи… 

Заетите хора често са най-мързеливите. Всички сме чували историята за бизнесмена, който работел здраво. Работел здраво, за да осигури добре съпругата и децата си. Прекарвал часове наред в офиса си и си носел работа у дома за уикендите. Един ден се прибрал и намерил къщата празна. Съпругата му си заминала заедно с децата. Той знаел, че със съпругата си имат проблеми, но вместо да положи усилия, за да заздрави връзката им, той продължавал да отдава всичкото си време и сили на работата. Случилото се го объркало толкова, че той вече не бил в състояние да работи качествено и загубил и работата си.
Днес срещам често хора, които са прекалено заети, за да се погрижат за богатството си. Други пък са прекалено заети, за да се погрижат за здравето си. Причината е една и съща. Те са заети и се грижат да си останат заети, за да избягват нещо, което не желаят да погледнат в лицето. Не е нужно да им го казва никой. Дълбоко в себе си те го знаят. И ако им го кажете, те реагират често с гняв или раздразнение.
Ако не са заети с работата или с децата си, често са заети с гледане не телевизия, с риболов, играят голф или ходят по магазините. Но въпреки всичко дълбоко в себе си чувстват, че избягват нещо важно. Това е най-разпространената форма на мързел. Мързел, прикрит под непрестанна заетост.
Какво тогава е лекарството срещу мързела? Лекарството е малко алчност.
Повечето от нас са възпитани да смятат, че алчността или желанието са нещо лошо. “Алчните хора са лоши хора” – повтаряше майка ми. Всички обаче крием в себе си копнеж да имаме хубави неща, нови или вълнуващи неща. И за да държат под контрол това желание, родителите често го потискат със създаване на чувство за вина.
- Мислиш само за себе си. Не знаеш ли, че имаш братя и сестри? Този бе един от любимите похвати на мама.
- Какво искаш да ти купя? – Това пък беше баща ми. – Да не мис лиш, че сме направени от пари? Или смяташ, че парите растат по дърветата? Ние не сме богати, както знаеш.
В подобни случаи най-вече ме впечатляваха не думите, а гневът, който ги съпровождаше.
Използваше се и следната тактика;
- Аз си жертвам живота, за да ти купя нещо. Купувам ти го, защото аз самият като дете никога не съм имал всички тези предимства.
Имам един съсед, който е в много тежко финансово състояние, но не може да си прибере колата в гаража, тъй като той е пълен с играчки за децата му. Тези глезльовци имат всичко, което пожелаят.
Не искам да разберат какво е да искаш нещо, а да не можеш да го получиш – повтаря всекидневно съседът. Не е заделил нищо нито за обучението им, нито за своето пенсиониране, но децата му притежават всички възможни играчки. Неотдавна се сдоби с нова кредитна карта и заведе децата си да посетят Лас Вегас.
Правя го за малките – заяви с мъченически тон той.
Богатият татко забраняваше да се произнасят думите: “Не мога да си го позволя.” А вкъщи чувах само тях. Вместо това богатият татко изискваше децата му да си задават въпроса: “Как мога да си го позволя?” Твърдеше, че изказването: “Не мога да си го позволя” затваря съзнанието. То не трябва да мисли повече. “Как мога да си го позволя?” обаче отваря ума. Принуждава го да мисли и да търси отговори.
Но най-вече смяташе, че думите “Не мога да си го позволя” са лъжа. И човешкият дух го знае.
- Духът на човека е много, много мощен – обичаше да казва той. – Той знае, че може да направи всичко.
Мързелът на ума, който твърди: “Не мога да си го позволя”, предизвиква изгубването на война вътре в нас. Духът се ядосва и мързеливият ум трябва да защитава тази лъжа. Духът крещи:
Хайде, да вървим в спортната зала и да потренираме. А мързеливият ум отвръща:
0, днес имах наистина много работа и съм уморен. Човешкият дух заявява:
Писна ми да живея в мизерия. Хайде да забогатеем. На което мързеливият ум отговаря:
- Богатите са алчни. Освен това разправиите са прекалено големи. И е рисковано. Може да загубя пари. И без всичко това вече работя прекалено много. На работа ме претрупват със задачи. Виж само колко работа ме чака тази вечер. Шефът иска да я приключа до сутринта.
“Не мога да си го позволя” поражда също така тъга. Чувство за безпомощност, което води до обезверяване и дори до депресия. Или апатия. “Как мога да си го позволя?” отваря вратата към възможностите, възбудата и мечтите. Затова богатият татко не се вълнуваше от това, което искахме да купим, а от създаването на творчески ум и динамичен дух с “Как мога да си го позволя?”.
Рядко даваше нещо на Майк или на мен, но задължително питаше:
- Как можеше да си го позволите?
Тук се включваше и колежът, за който си плащахме сами. Той не се интересуваше от целта, а от процеса за постигане на целта, на това искаше да ни научи.
Проблемът, който усещам днес, е че милиони хора се чувстват виновни заради своята алчност. Това е стара настройка от детството им. Желанието да имат най-хубавите неща, които предлага животът. У повечето хора на подсъзнателно ниво е създаден стереотип, който ги кара да казват: “Не мога да имам това.” Или пък: “Не мога да си го позволя.”
Решението ми да се измъкна от омагьосаната въртележка на плъховете бе изразено само с един въпрос:
- Как мога да си позволя да не работя никога повече?
И умът ми започна да предлага отговори и решения. Най-трудното беше да се преборя с догмата на биологичните ми родители, “Не можем да си го позволим”, или “Престани да мислиш само за себе си”. Имаше още много подобни твърдения, чиято цел бе да създадат в мен чувство за вина и в резултат да потиснат алчността ми.
И така, как да се преборим с мързела? Отговорът е: с малко алчност. Да вземем играта “Какво ще ми донесе това?” Човекът пита:
- Какво ще ми донесат здравето, сексапилът и хубавата външност? Или:
- Какъв би бил животът ми, ако не трябва да работя никога повече?
Или пък:
- Какво бих правил, ако имах всички пари, от които се нуждая? Без малко алчност, няма желание за притежание на нещо по-добро,
нито прогрес. Светът прогресира, тъй като всички желаем по-добър живот. Новите изобретения се правят, защото желаем нещо по-добро. Ходим на училище и залягаме в учението, защото искаме нещо по-добро. Затова винаги, когато усетите, че избягвате нещо, което би трябвало да направите, просто си задайте въпроса: “Какво ще ми донесе това?”
Бъдете малко алчни. Това е най-доброто лекарство срещу мързел. Спомнете си какво каза Майкъл Дъглас във филма “Уолстрийт”: “Алчността е добро нещо”. Прекалената алчност обаче, както и всичко прекалено, не е добро качество.
Богатият татко го изричаше по друг начин:
- Чувството за вина е по-лошо от алчността. Тъй като вината ли шава тялото от неговата душа.
А според мен Елинор Рузвелт го е казал най-добре:
- Правете това, което усещате в сърцето си, че е правилно… така или иначе ще бъдете критикувани. Ще ви заклеймят, ако го направите, и ще ви заклеймят, ако не го направите.

Източник: Робърт Кийосаки, «Богат татко, беден татко. Уроците за парите, на които богатите учат децата си, а бедните и средната класа – не»

ДАНО ДА ВИ Е СТИГНАЛО ТЪРПЕНИЕТО

А АКО ВИ Е БИЛО И ИНТЕРЕСНО...ТОВА Е ЛИНК ОТ КОЙТО МОЖЕТЕ ДА СИ ИЗТЕГЛИТЕ КНИГАТА БЕЗПЛАТНО. НО ВНИМАВАЙТЕ - ИМА СПОСОБНОСТТА ДА КАРА ДА СЕ ЗАМИСЛИШ. ОСОБЕНО АКО ВЕЧЕ ИМАШ НЯКАКЪВ ЖИЗНЕН ОПИТ!!! 

В СЛЕДВАЩАТА ПУБЛИКАЦИЯ ЩЕ ПОНАПИША И ЗА МЛМ - КАК СТИГНАХ ДО НЕГО И КАКВО ПРАВИМ