НАЧАЛОТО

Доста се чудих дали да поставя тази снимка. Все пак го направих. Защото тя чудесно илюстрира как се чуствах преди няколко години.
Малко факти:
- по това време работех в Министерството на отбраната като директор на водеща дирекция. Това ми се случваше за втори път, само, че когато я напусках за да отида на работа в Брюксел беше най-добрата дирекция, екипът беше невероятен, хората - професионалисти. При завръщането си заварих ... развалина. За две години моят приемник (когото бях лично подготвял) беше успял да я съсипе. Не му издържа ценностната система и се поддаде на примамливите преимущества, които му даваше властта. Не успях да я вдигна на крака - оказа се по-лесно да създадеш нещо ново отколкото да възстановиш нанесените поражения. Това ме унищожаваше.
        - в министерството имах нов заместник-министър - единадесетият ми. Дама. Амбициозна, трудолюбива, честолюбива, властна. Добър експерт. Като политик - .... въздържам се - трудно е да намеря подходящите слова без да нараня. Резултатът - постоянни опити от нейна страна подмолно и зад гърба ми да ми навреди. И до ден днешен тя не разбра защо не успя. Ако случайно попадне на този блог ще разбере - две прости причини: бях професионалист (като експерт и като мениджър) и втората - уважавах хората независимо от тяхното ниво. След 15-на години в една система те прекрасно те оценяват - от чистачката до министъра. И те информират - за всичко, което някой се опитва да направи зад гърба ти.
       - бях постигнал преследваната малко повече от десетилетие цел - бяхме вече член на НАТО. Станахме и член на ЕС. Тоест - влизахме в рутинното ежедневие на всички останали страни-членки. Малко скучно за човек, който е водил безмилостни битки със старото мислене.
       - семейното положение - сложно, натрупваните много години проблеми ескалираха.

Оставаха ми по-малко от 3 години до достигане на пределна възраст за напускане на армията. Получих назначение като Военен и военновъздушен аташе в САЩ. За някои - мечта и достоен край на една кариера. Аз гледах на това по малко по-различен начин след два мандата в чужбина. Не исках да се върна след третия и да бъда изпратен да си търся работа някъде като военен пенсионер.

Реших друго. Не зная дали бях прав. Зная само, че не исках да съм пазач на бариера или продавач на сергия, както се случи с редица мои бивши колеги. Исках също да се опитам докато притежавам хъс и енергия да се интегрирам в гражданското общество. По тази причина реших - уволнявам се. И го направих.
Сега ви е ясно коя от трите скали на снимката бях.

Ако Ви е интересно - ще прочетете какво се случи след това в следващата публикация "Адаптация".
Не се притеснявайте да пишете мненията си. Не е необходимо да се идентифицирате. По-важното е да бъдете искрени.