Е, има и малка доза страх - какво ли ще е отвън! Защото не е тайна - военослужещите за разлика от полицаите бяха и все още са откъснати в значителна степен от гражданското общество. В това отношение има какво да се научим от зрелите демокрации. Но това е друга тема.
Получих примамливо бизнес предложение, което в значителна степен подпомогна решението ми да се откажа от назначение в САЩ - да стана изпълнителен директор на едно величие в близкото минало - небезизвестната за мнозина компания Тексим АД. Страхотно! По татьово време си беше направо държава в държавата. Като се има предвид и факта, че имах нещо да "ремонтирам" по себе си, което струваше доста средства, реших да се "хвърля" във водите на неизвестното.
Мажоритарният собственик на компанията съвсем скоро се беше завърнал от Германия с намерението да инвестира големи суми и развие сериозен бизнес в България. Грандиозен коктейл на който и аз присъствах ознаменува посещението на руска делегация с програма за строителство на жилища за бивши военослужещи от Афганистан на стойност над 1млрд$. Поредица от интервюта, последвали коктейла, предложение със солидна, доста по-сериозна от тази на аташе в САЩ заплата и ето ме готов за старт в гражданското общество.
Зареден с енергия, с пълна пара започнах да реновирам структурата на компанията - схеми, планове, политика, договори, диаманти от Африка, нефт от Русия, представител в Русия, разкриване на компании пак там, поемане на ангажименти - политически и финансови от собственика, поредица от посещения в Сърбия, включване в приватизацията на тази страна....
Това бяха само част от грандиозните действия. Липсваше само едно - парите, с които собственикът се върна от Германия. Не може човекът да се споразумее със съсобствениците - германски американци - как да разделят дяловете си на тамошната компания. Разбираемо е - дай да помогнем сега, а пък като стане - парите идват. И помагахме - всички с малки изключения. Негови стари съратници от преди промените ипотекираха апартаменти и имоти, сключваха заеми, други новодошли като мене също помагаха кой с каквото може. Месец, два, пет - а парите все не идваха.
Брей, лоша работа. Няма приходи, само заеми и изпълнителния директор следва да е лицето. А иначе продължаваме да търсим - палати за офиси в най-реномираните квартали на София, къщи във Франция, Тулуза и т.н.
Постепенно започна натрупване на факти, анализът на които показваше сериозно разминаване на думи с дела. Еднолично натрупаните дългове "на дребно" от собственика наближаваха милион. Руснаците чакаха да започнем да действаме. Сърбите спряха приватизацията на осем града и също чакаха да започнем да осъществяваме поетите ангажименти, хората които помагаха започваха да си търсят парите. Реших - провеждам разговор със собственика - резултатът - твърдо изразена позиция от негова страна, че всичко е временно и само да намерим 250 000 евро и сме стартирали заплащането на адвокатите му и освобождаване на парите. В този момент мой познат поиска настойчиво среща с мен. На разговора узнах, че има нужда от строителен инженер, когото да назначи като Технически директор в своята фирма, да се проведат преговори с американска компания и при сключване на договор - да се сформира екип за работа на един от нейните обекти. Готово - взехме соломоновско решение със собственика на настоящата компания - отивам там да помогна, но си запазвам длъжността и заплатата при него. Нали всеки момент се очаква развръзката. А в тази фирмичка ...
Назначен съм с изпитателен срок по моя молба, за да мога да напусна, ако се наложи. Разбира се, обясних на моя познат как стоят работите и че съм поел ангажимент пред собственика на компанията в която съм в момента. Представен съм пред малкия екип на фирмата - технически директор, бивш представител на Министерството на отбраната в НАТО и т.н. с всички екстри. Брей, голяма работа съм бил. Прочитам договора си и хоп - първа изненада - не съм назначен за технически директор, а за началник на технически отдел. Я да прочета по-внимателно и хоп - малко по-надолу ме чака втората изненада - подчинен съм на търговския директор. Чета заплатата - трета изненада - не е тази, за която се договорихме. Олеле. Спешен разговор - то не било точно така. Нищо, че пишело така. Сега няма как - навсякъде се плаща по-малко от реалното. Допълнителното се дава на ръка. Нали разбираш... А си подчинен на търговския директор защото той е един от собствениците. Няма как. Нали разбираш? Да, започвам да разбирам и си запазвам резервите.
Нивото на инженерния персонал е трагично - общата им култура е на поразително н... равнище - не могат едно писмо да напишат. Нямам предвид само правописните грешки. Въобще - пълна трагедия. Леле мале, какъв материал. Започвам да си водя записки - много са нещата, които могат само с малко усилия да се поправят - фирмата е АД само, че с аморфна структура. Няма отдели, няма отговорности, всеки прави всичко и съответно отговаря за .. всичко/нищо. Персоналът прави каквото му се каже. Въобще - семеен феодализъм. Търговският директор живее на сем. начала с мажоритарния собственик - правиш каквото ти нареди, иначе.... Де факто - семейна фирма с фирмен знак АД. Мениджмънта - почти нулев. Всичко се прави в последната минута, вкл. и неща за които е известно от мноого време. Записвам си акуратно в продължение на няколко месеца и правя предложение на изпълнителния директор. Резултатът? Люто обиден търговски директор. След няколко дни - обяснение от собственика, по-добре е да се занимаваш само с дейностите по обекта. Те нещата не са точно така, ама ти не знаеш.
Настъпи времето на действие по договора с американците - резултатите: успешно приключане и подписване на договора, подготовка и развръщане на полеви офиси в съответствие с него, назначаване на дл. лица, сформиране и изграждане на екип. Сглобяване на екипа по моите изисквания. След няколко месеца съвместна работа бяха като часовници - всеки си знае работата, мениджмънта - на ниво, аз като ръководител на проекта имам работа мах 1-2 дни в седмицата. Супер. След шест месемен престой разбрах главното за себе си - мениджмента си е такъв независимо в каква среда го правиш. Няма военен, няма граждански мениджмент. Значи от професионална гледна точка нещата са ок.
Само, че шило в торба не стои. Започна да ми става скучно, да ме овладява рутината - всяка седмица оперативка, среща с американците, обяд с този или онзи, една две срещи с някои от ръководството и това е. Няма предизвикателства. Реших да проведа разговор със собственика - по-добре е да съм във фирмата - там ще има по-голяма полза от мене. А на обекта ще съм два дни седмично - т.е. няма да абдикирам от задълженията си. Върнах се в София. Всичко е ок. Само, че няма какво да се прави. Мениджментът си е същият, никаква промяна, аз се правя, че не виждам и не ме интересува, гледам си работата ако ми се възложи такава и това е. Но моят стар враг рутината ме натиска - взе да ми харесва така. А аз си имам правило - почувствам ли рутината да ме овладява - търся промяна.
И я намерих. Какво направих и какви са резултатите - в следващата публикация.
4 коментара:
много съм далеч от всичко казано в тази статия или откровение- не знам как да се изразя за да е правилно, но съм силно впечатлен.Какво да кажа?Цял живот съм търсил подобни прогресивни хора,които с примера си да помогнат и на мен да развия личността си.Замислих се,че само аз и единствено аз съм си виновен за положението ,в което се намирам.Постигната рутина на няколко пъти ме накара да пробвам нещо ново,но се оказа че ми е слаб ангелът ако мога така да се изразя.Едно на ръка че исканата промяна не се осъществяваше както си я представях и от друга страна страхът от неизвестното блокираше всякакви по-нататъшни опити.Истината е ,че не можех да намеря сили да променя мисленето си.Е,остава ми надеждата това да стане преди да стигна 50, защото сега съм само на 48 :)Петър
Ванка,моите уважения,но на моменти се изказваш като голям въздухар.Това ,че цениш всеки,дръзнал да се обучава.....е доста пресилено.(казвам го от личен опит)Хайде със здраве.
Къде го намери това нещо за обучението и , че ценя всеки, дръзнал да се обучава; Ако го намеря, ще го поправя. То от народа е казано, че от всяко дърво свирка не става, та аз ли ще съм майсторът да го направя!?
С цялато си уважение към коментара и коментатора, но не ценя ВСЕКИ, който е дръзнал да се обучава.
Иван Миланов
до Анонимен 2
Относно употребеното от теб съчетание "голям въздухар":
1. това не е обективно определение, а преди всичко емоционално.
2. когато дадеш обективна оценка на някого, ти разкриваш него.
3. когато обаче дадеш на човек емоционална оценка, ти разкриваш не него, а самия себе си.
Всъщност, къде в текста точно е казано, че И. Миланов цени ВСЕКИ, който е дръзнал да се обучава?
А що се отнася до това, дали той някъде е сбъркал, мисля, че най-голямата му грешка беше, че лично е подготвял точно този свой приемник, който го наследи.
Всъщност това беше неговата единствена най-голяма грешка.
Публикуване на коментар